Сертифициране на производства по европейски стандарти

ISO 9001:2000 (БДС EN ISO 9001:2001)
Системи за управление на качеството. Изисквания

Какво е ISO 9001:2000?:
• ISO 9001:2000 е международен стандарт, поставящ изискванията към системите за управление, като дадена организация трябва да демонстрира способността си да предоставя непрекъснато продукт/услуга, който да отговаря на клиентските и приложимите нормативни изисквания и да се стреми непрекъснато да повишава удовлетворението на клиента.
• Всяка организация, която се стреми към непрекъснато подобрение на управленската си дейност и процеса на работа и иска да увеличи ползите от непрекъснатото си усъвършенстване, трябва да внедри и сертифицира ISO 9001:2000.
• ISO 9001:2000 e приложим за всички организации, независимо от техния вид, размер и продукт/услуга, който предоставят.
• ISO 9001:2000 се базира на осем основни принципа, които са гарант за успешно ръководене и функциониране на една организация:
o насоченост към клиента;
o лидерство;
o приобщаване на хората, работещи в организацията;
o процесен подход;
o системен подход за управление;
o непрекъснато подобряване;
o взимане на решение, основано на факти;
o взаимноизгодни отношения с доставчиците.
• ISO 9001 е важен инструмент за предприятията в развиващите се страни и тези с икономики в преход, за да може да доказват на своите купувачи, особено на външните пазари, че са способни да произвеждат в съответствие с техните изисквания.

НАССР

HACCP (Hazard Analysis ans Critical Control Point) Анализ на опасностите, контрол на критичните точки и ръководство за прилагането му
Какво е HACCP?
• HACCP е съкращение, което в превод означава "Анализ на опасностите и контрол на критичните точки". Това са точки от производствения цикъл на храните, в които може да се елиминират възможните биологични, химически и физически опасности за човешкия организъм. Ако контрола в тези точки не е достатъчно задълбочен, то тогава е възможно да бъде застрашено здравето и дори живота на консуматорите. Изградена, внедрена и сертифицирана HACCAP осигурява това да не се случи.
• НАССР е научно обоснован и систематичен подход. НАССР системата се концентрира по-скоро върху предотвратяване възникването на опасностите, отколкото върху изследването и инспектирането на крайния продукт.
• В основата на изискванията на HACСAP са залегнали принципите на Codex Alimentarius. Публикациите на Codex Alimentarius, съдържащи препоръки, касаещи безопасността на храните, трябва да бъдат включени в законодателствата на страните членки на ЕС. Една от тях са Указанията на Codex (Codex Alimentarius guidelines) за прилагане на HACCP. Като общ документ е разработена директива 93/43/EEG на Съвета на Европа, която е базирана на тези указания на Codex Alimentarius.
• Обхватът на приложение на HACCP системите, покрива цялата хранителна верига – от първоначалното производство до крайната консумацията и обхваща добив и производство и производство и преработване на хранителни продукти, търговия, съхранение и транспорт.
HACCP e приложим за производители, кетъринг фирми, ресторанти, хотели, фирми, произвеждащи хранителни стоки, търговци, фирми, складиращи храни и производители на животинска храна и добавки. Накратко всички производители и търговци, които искат да докажат, че храните, които произвеждат, съхраняват или доставят са безопасни;
Принципи на системата НАССР

HACCP се базира на седем основни принципа:
1. Анализ на опасностите.
Определяне на потенциалните опасности, свързани с производството на храни на всички етапи от производството им.
2. Определяне на Критичните Контролни Точки или CCP (Critical Control Point).
Определяне на точките, които могат да бъдат поставени под контрол с цел премахване или свеждане до минимум на вероятността от появата на опасност.
3. Определяне на критична граница и въвеждането й.
Определя се критична граница за даден периметър, която трябва да бъде спазвана за да е сигурно, че CCP е под контрол.
4. Установяване на система на мониторинг /контрол/ на CCP чрез наблюдение.
Система на контрол с оглед осигуряването, че всяка CCP е под контрол, т.е. че критичните граници се спазват.
5. Установяване на корективни действия /мерки/.
Те се предприемат, когато мониторинга показва, че определена CCP е извън контрол. Тогава настъпилата ситуация трябва да веднага да бъде коригирана чрез предприемане на подходящи действия.
6. Установяване на процедури за верификация /проверка/ на системата.
Те са с цел потвърждаване, че системата НАССР работи ефективно, както и съществуването на евентуални недостатъци.
7. Въвеждане на документация.
Водената документация обхваща всички процедури и записи, подходящи за прилагането на тези принципи

ДОБРИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПРАКТИКИ (ДПП, GMP)

Съгласно действащите нармативни разпоредби в България производителите и търговците при извършване на стопанската си дейност с храни са длъжни да спазват изискванията за хигиена на храните и да се съобразяват с Добрите производствени практики (ДПП).

ДПП представляват система от основни хигиенни и технологични правила за работа, която се прилагат при производството и търговията с храни, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на храните чрез производствена или човешка дейност.
ДПП се отнасят до :

• проектирането на предприятията и оборудването,
• състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите, основните и спомагателните технически съоръжения,
• приемането и съхранението на основните и спомагателни суровини и материали,
• хигиената и обучението на персонала,
• системите за проследяване и контрол на качеството и технологичния процес,
• воденето на документация.
ДПП са необходима предпоствка за разработването, внедряването и успешното функциониране на НАССР в даден сектор от хранителната верига - от селскосто стопанство, през преработката, производството, съхранението, дистрибуцията и консумацията на хранителния продукт.
ДПП, като част от пререквизитните (предпоставъчните) програми на НАССР изискват :

• всички производствени процеси да са точно дефинирани и системно разглеждани в светлината на натрупания опит;
• производството да се извършва в подходящи помещения, складови площи и оборудване;
• наличие на система за избор, контрол и оценка на доставчиците;
• персоналът да е с подходяща квалификация и опит;
• операторите да са обучени да извършват правилно операциите;
• наличие на Стандартни оперативни процедури (СОП) за почистване и санитарни обработки, за контрол на вредителите, за контрол на химикалите и за лична хигиена на персонала,
• наличие на система за отзоваване на некачествени и опасни за здравето партиди храна от пазара или дистрибутора и система за проучване на постъпили оплаквания за несъответстващи партиди с цел предприемане на подходящи мерки за предотвратяване на повторното им появяване.
• записите и документи да показват, че всички стъпки и етапи от производството и контрола са били действително изпълнени и че всички значими отклонения са описани подробно и регистрирани надежно и дават възможност за проследяване на пълната история на партидата;

ISO 22000:2005

ISO 22000:2005 "Системи за управление на безопасността на храните - изисквания към организациите от хранителната верига"
Област на приложение:
ISO 22000 определя изискванията към системата за управление на безопасността на храните в хранителната верига, където организацията трябва да демонстрира своята способност да контролира хранителните опасности, за да осигури, че храните са безопасни по време на потребление.
Той е приложим за всички организации, независимо от големината им, които са включени в който и да е аспект на хранителната верига и които желаят да приложат системи, гарантиращи безопасност на хранителните продукти.
Директно включени организации (без посочените примери да са изчерпателни), са:
• производители на фуражи;
• селскостопански производители;
• фермери;
• производители на инградиенти;
• производители на хранителни продукти;
• търговци на дребно;
• заведения за хранене;
• кетъринг оператори;
• организации доставящи услуги като почистване, транспорт, съхранение и дистрибуция.
Индиректно включени в хранителната верига са:
• производители на оборудване;
• почистващи препарати;
• опаковки и други материали, попадащи в контакт с храните.
Комуникации в хранителната верига:

ISO 22000 определя изискванията, които да позволят на организацията да:
• планира, проектира, прилага, експлоатира, поддържа и актуализира система за управление на безопасността на храните с намерението да доставя крайни продукти, които според тяхната предвидена употреба, ще са безопасни за клиента;
• демонстрира спазване на приложимите нормативни изисквания по отношение на безопасността на храните;
• оценява и преценява изискванията на клиентите и демонстрира съответствия с онези предварително съгласувани с клиентите изисквания, които са свързани с безопасността на храните, за да повиши удовлетвореността на клиентите;
• ефективно да комуникира въпросите, свързани с хранителната безопасност със своите доставчици, клиенти и другите заинтересовани страни по хранителната верига;
• гарантира, че спазва декларираната политика по безопасността на храните;
• демонстрира това съответствие пред други заинтересовани страни, и
• постигне сертификация или регистрация на своята система за управление на безопасността на храните от външна организация, или да провежда самооценка или декларация за съответствие с този Международен Стандарт.
НАССР системата удачно може да бъде интегрирана и със системите за управление на качеството, отговарящи на серия от стандарти ISO 9000. Внедряването на НАССР система повишава доверието във фирмата производител сред потребителите и я защитава при конфликт на интереси.

Етапи на НАССР

etapi

Нашата консултантска методология включва:

• предварителен оценка за съответствие с изискванията на стандарта;
• идентифициране на процесите и определяне на структурата и обхвата на СУК;
• определяне на необходимите ресурси за въвеждане и поддържане на СУК и за непрекъснато подобряване на нейната ефикасност;
• определяне на политиката и целите по качеството;
• определяне на пълномощията и отговорностите, необходими за изграждане, поддържане и подобряване на СУК;
• разработване и внедряване на документацията на СУК (Наръчник по качеството, Процедури по качеството, Работни инструкции, Формуляри и пр.);
• внедряване на СУК и подготовка за сертификация;
• извършване на вътрешни одити и избор на сертифициращ орган.
Нашият подход отчита не само големината и структурата на организацията, но също така и нейните специфични потребностите, конкретните цели, доставяни продукти и използваните процеси. Такъв подход не предвижда и не позволява създаването на еднообразие в структурата и документацията на СУК.